Накъде ще вървят цените на тока?

Много беше изписано в разгара на лятото за новите цени на електроенергията, влезли в сила от 1 юли. Започнаха и черни прогнози, че през следващата година ни чака значително по-голямо увеличение на сметките за ток. В последните седмици дори от ДКЕВР прогнозираха ръст в цените на електроенергията от поне 7% за 2012-а. Има и други прогнози, които са доста по-апокалиптични, но това, което отчетливо липсва, е дългосрочен поглед, както и сериозен публичен анализ на ситуацията. А някои прогнози лесно могат да бъдат дадени.

Ще расте ли цената на тока?

В края на юни тази година от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране се опитаха да внесат яснота, касаеща както ценообразуването, така и основните тенденции при него. Първият факт, който трябва да бъде отчетен, е този, че компонентата „зелена енергия" в сметките ще расте. В съответствие с изискванията на Европейския съюз, до 2020г. 16% от крайното брутно енергийно потребление на България трябва да е от възобновяеми източници. Въпреки, че не може да се очаква ценови „апокалипсис", това неминуемо ще допринесе за известен ръст в цената на енергията. Последното увеличение на надбавката за зелена енергия е от 3,03 на 3,72 лв. за мегаватчас.

Вторият фактор за бъдещо поскъпване е, че от 2013г. замърсителите ще трябва да плащат за отделените от тях вредни емисии, което ще повлияе негативно върху цената на тока от ТЕЦ. Изготвените разчети от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране показват, че без дерогация скокът на цената на електронерегията от 1 януари 2013г. би бил с около 23% спрямо средната понастоящем, а с дерогация за 2013 г. срокът ще е наполовина.

Към това се добавя и цената на т.нар. „кафява енергия" от когенерационни мощности (в топлофикации и заводски централи). През следващата година цените тук ще варират от 120 до 263 лв. за мегаватчас, а последното увеличение на надбавката за комбинирана електрическа енергия е от 2,19 на 2,86 лв./МВтч.

Не трябва да забравяме и дългосрочните договори, по които се изкупува енергията, генерирана от двата частни ТЕЦ-а в Маришкия басейн.

По този начин, на практика остава основно АЕЦ „Козлодуй", който заедно с друга държавна централа „Марица Изток" 2 успява да балансира цените на електричеството и да ги държи на най-ниските нива в Европейския съюз. Именно АЕЦ произвежда и около 70% от електроенергията, потребяване на свободния пазар у нас. За да държи цените надолу обаче, „Козлодуй" продава около 60% от продукцията си на регулирания пазар (на загуба), а централата излиза на печалба поради факта, че реализира останалите 40% на свободния пазар на значително по-високи цени.

Има ли решения все пак?

Излиза, че основните тенденции водят към неизбежен ръст в цените, което ще засегне не само битовите потребители, но и националната икономика, потенциално намалявайки нейната конкурентоспособност. При тази ситуация - единият вариант е да бъдат повтаряни „мантрите" за лошите монополисти и лошия регулатор. Това е възможно най-лесният, но и абсолютно безрезултатен за обществото подход. Другият вариант е да бъдат предлагани решения и да бъде приложен по-конструктивен и аналитичен подход.

Може да говорим за поне два потенциални буфера по отношение цените на електроенергията. Почти 90% от разходите на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) например са за плащане на студен резерв. Мислимо е в бъдеще тези разходи да бъдат значително намалени с оглед развитието на регионален енергиен пазар. При тази ситуация нуждата от поддържане на местен студен резерв може да бъде минимизирана и това съответно да намали разходите на мрежовия оператор.

Друг буфер могат да са таксите за пренос (НЕК) и достъп (ЕСО). Те остават сред най-високите в Европа. Разбира се, в случая ще бъдат ощетени инвестиционните програми за развитие на мрежата, и от тази гледна точка не е препоръчително „заиграване" с тези цени. Не трябва да забравяме, че само 19% от парите по веригата на ценообразуването остават в мрежовите компании (17% са в държавата под формата на данъци, а останалото е в централите). Така, на практика излиза, че буферите за смекчаване цените на тока не са толкова много, а и толкова големи.

Следователно трябва да се гледа и в други посоки. Въпросът е да бъде осигурена електрическа генерация, която да осигурява енергия на приемливи за населението, но и за индустриалните потребители, цени. От тази гледна точка има резон да се насочим към генериращи мощности, които осигуряват относително по-ниски цени и базова енергия, при това - без да се правят компромиси с екологията. В такъв случай би следвало да запазим ролята на ядрената енергетика, но и да се насочим към по-отговорно оползотворяване на националния воден ресурс, към ТЕЦ с новата технология за улавяне и съхранение на въглероден диоксид, като, разбира се, неотклонно се придържаме към изпълнение на заложената цел по отношение на енергията от възобновяеми източници.

За либерализацията

Една от големите заблуди е, че свободният пазар непременно ще доведе до поевтиняване на електроенергията. В случая се „плаща данък" на принципно правилното схващане, че конкуренцията може да доведе до намаляване на цените. Пропуска се обаче, че силите на търсенето и предлагането може да доведат до значително поскъпване на електроенергията. Пропуска се и сегашната ситуация в България, при която за сметка печалбите най-вече на една държавна централа (АЕЦ „Козлодуй") цените могат да бъдат поддържани „изкуствено" ниски. Тоест може да се окаже, че до момента сме имали относително евтина енергия (което си е така), а ценовият шок предстои. Последното не е неизбежно, но решенията не трябва да се отлагат.

В посока либерализиране на електроенергийния пазар е и предлаганата промяна в Закона за енергетиката, който в момента се обсъжда публично. Идеята е на свободния пазар да излязат и всички предприятия, отговарящи едновременно на изискванията за поне 50 работници и служители и минимален годишен оборот от 19,5 млн.лв. Не е ясно точно за колко предприятия става дума, но се смята, че това ще намали размера на регулирания пазар с около 20%.

Ако погледнем развитието на електроенергийния ни пазар през последните години, ще видим колко далече сме от реална либерализация. Както беше споменато, на този пазар има основно две централи, които доставят ток (държавните АЕЦ „Козлодуй" и ТЕЦ „Марица Изток" 2), потребителите за миналата година са точно 65, а активните търговци със сериозни обеми - само няколко. За 2010-а делът на най-големия търговец е 35%, а следващите трима са с 48% от продажбите. През миналата година дори размерът на свободния пазар бележи спад спрямо 2009-а. Така например през 2010г. на вътрешния пазар са продадени 4,5 млрд. квтч електроенергия на базата на свободни договори. Те представляват 18% от общото вътрешно потребление през годината. В сравнение с 2009 г. и като абсолютен, и като относителен дял, продадените свободно количества електроенергия са намалели. Тогава на вътрешния пазар бяха продадени над 7 млрд. квтч., които представляваха 24% от общото потребление в страната.

Трябва да се каже, че свободният пазар на електроенергия няма само привърженици. От него биха спечелили някои енергийни предприятия, търговците и др., но пък би имало и потърпевши от потенциално по-високите цени, сравнени с тези на регулирания пазар. Самата либерализация няма да е лесен процес. Тя изисква правене на допълнителни инвестиции, свързани и с планиране, и с административни разходи, и с евентуално въвеждане на допълнителен софтуер. В същото време от нея ще има и много спечелили, ще бъдат насърчени мерките за енергийна ефективност в индустрията, ще бъде насърчен един по-отговорен подход при разходването на електроенергията и планирането.

Изводи

Като обобщение може да бъдат казани следните неща.

Първо - съществуват редица предпоставки за сериозно нарастване в цените на електроенергията. Но това не значи, че няма варианти за смекчаване на този ръст - чрез отделни буфери и чрез избор на генериращи мощности, които осигуряват по-евтина енергия.

Второ - миксът от генериращи мощности, който да осигури минимални цени за потребителите, е сравнително лесно определим. Но това не означава, че политиците непременно ще вземат правилното решение.

Трето - няма гаранция, че цените на свободния пазар ще са по-ниски. Но това не е причина да не вървим към такъв, поради многото му предимства. Четвърто - мрежовите компании (частни и държавна) имат дял от под 1/5 в крайната цена на електроенергията. Но това не пречи те да са подложени на най-сериозни критики от обществото. Пето - много от бъдещите развития около цените на електроенергията са прогнозируеми. Но въпреки това широк обществен дебат по темата няма, за сметка на общи констатации, клишета и липса на предлагани решения.

money.bg