Евгени Ангелов: Няма да връщаме средства по програма Конкурентоспособност

Пренасочваме 150 млн. евро предимно от държавни бенефициенти към значително по-евтино кредитиране за малкия бизнес, обяви зам.-министърът на икономиката, енергетиката и туризма Евгени Ангелов

В проектобюджета за 2012 г. правителството заложи 800 млн. лв. за съфинансиране на проектите по европейските фондове, които ще бъдат разпределени по министерствата и агенциите, управляващи средствата от тези фондове. В състояние ли са отделните министерства да подготвят своите програми така, че в предпоследната година от усвояването на евросредствата за първия програмен период от членството в ЕС България да изпълнени успешно всичките си оперативни програми. И дали министерството на икономиката ще успее да стопи изоставането в оперативна програма „Конкурентоспособност“, така че предназначените за предприемачите евросубсидии да помогнат за реализацията на инвестиционните им проекти. Отговор на тези въпроси потърсихме от зам.- министъра на икономиката, енергетиката и туризма Евгени Ангелов.

- След като програмата „Конкурентоспособност“ остана четири години на опашката по усвояемост на евросредствата, смятате ли, че има опасност бизнесът да загуби част от това финансиране?

Първо, да коригирам една неточност. Оперативна програма „Конкурентоспособност“ има най-големия процент изплатени и сертифицирани средства. От 0.1% изплатени средства през 2009 г., сега те са 23%, като средният процент на усвояемост за всички оперативни програми е около 16. Затова не съществува риск да връщаме в Брюксел пари за първите две години от 2007 до 2009 г. по правилото N+2 и N+3.

Основание за оптимизма ни дава не само системата на работа, която конструирахме, но и поради предприетите през последните две години мерки, насочени и към облекчаване на процедурите за кандидатстване, и съвместната ни работа с европейски финансови институции.

Имам предвид създаването на фондовете за рисково финансиране и гаранционните фондове по инициативата JEREMIE, за които работим в тясно сътрудничество с Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ).

Досега такъв тип продукти за рисково финансиране почти не се предлагаха на българския пазар. Буквално преди дни приключихме цялостния анализ за досегашното изпълнение и за това, което ни предстои по изпълнението на програмата през следващите две години.

Отчетът показа, че от заложените 1,162 млрд. евро, които са предоставени на България до края на 2013 г., до момента са изплатени 263 млн. евро, а други 235 млн. лв. са по договорени проекти и са в процес на реализация. Като процент те съставляват 40% от общия ресурс.

Близо една трета от кандидатстващите по програмата малки и средни предприятия се отказаха от помощта и това ни амбицира да насочим усилията си към разрешаването на този проблем. Това е и един от мотивите ни да разработим схемите за рисково финансиране, които покриват целия спектър от развитието на дадена компания.

От друга страна гаранционният фонд по JEREMIE, който работи от лятото, осигурява кредити при доста по-изгодни условия за фирмите и то благодарение на програма „Конкурентоспособност“. Там вече са раздадени кредити с облекчения за около 20 млн. лева само за два месеца.

В момента сме отворили нови схеми с общ ресурс от 246 млн. евро., от които 50 млн. евро са за технологична модернизация на малките и средните предприятия. Приемането на оферти за нея стартира миналия месец.

Преди дни беше отворена процедура за научно-изследователска и развойна дейност в предприятията с ресурс от 30 млн. евро . На 17 ноември пуснахме и процедура за 40 млн. евро, насочена към „зелени“ инвестиции в големи предприятия. И трите схеми са част от тези 246 млн. евро, които споменах.

- Какъв процент от целия ресурс на програмата съставляват схемите, по които в момента набирате проекти?

Отворените схеми, заедно с одобрените и изплатени проекти съставляват 63% от общия ресурс на програмата.

Специално искам да отбележа големия интерес към проектите за качествено управление на фирмите, известно като „quality management sistems” (QMS).

По тази схема сме получили 1 200 предложения, което не се е случвало нито веднъж от началото на програмата през 2007 г. досега. По нея се подпомагат компании, които искат да внедрят софтуер за вътрешно управление на фирмите, така че във всеки момент да имат информация за броя на поръчките и етапа на изпълнението на продуктите, за доставките и новите оферти, с други думи - да програмират производствения си процес, така че да постигнат максимална ефективност.

Големият интерес по схемата е доказателство за интереса на бизнеса към оперативната програма и яснотата на новите правила и процедури. За схемата бяхме заделили 25 млн. евро, а депозираните проекти са за над 100 млн. евро. Затова търсим начин да пренасочим средства от други мерки.

Това и ще предложа на комитета за наблюдение на програмата, а именно да се финансират възможно най-голям брой проекти. Хубавото е, че колкото повече схемите се фокусират към дейности, които интересуват бизнеса и колкото повече се опростяват правилата за кандидатстване, толкова интересът към програмата расте, на практика се получава лавионообразен ефект.

От друга страна, през последната година, във фирмите влязоха немалко средства по програмата и това затвърждава мнението на хората, че има смисъл да разработват подобни проекти и да инвестират.

- Ще успеете ли в оставащите две години да разгледате постъпилите проекти и да организирате новите направления за подпомагане по оперативната програма?

Очакваме още от началото на следващата година да приключим преговорите с Европейския инвестиционен фонд, така че да започне реално да действа новият механизъм за нисколихвено кредитиране на малкия и средния бизнес.

За целта са отделени 150 млн. евро от програмата, а още 150 млн. евро трябва да бъдат осигурени от банките, които ще участват в схемата. Идеята е лихвата за бизнеса да бъде намалена наполовина – вероятно до около 5%, което е доста амбициозно решение.

За да се реализира тази схема, е важно да получим разрешение от Европейската комисия, тъй като трябва да се прехвърлят средства от една ос на оперативната програма към друга. Ще вземем пари от мерки, към които на този етап има слаб интерес, както и от институционални бенефициенти.

Очакваме да получим одобрението от Европейската комисия в началото на 2012 г. Така на практика увеличаваме парите за бизнеса в програмата.

В напреднал етап е и още една схема – за енергийната ефективност в малките и средните предпрrиятия, която разработваме съвместно с ЕБВР. По тази схема грантът за фирмите, които искат да си повишат енергийната ефективност на производство, е от 30 до 50%.

Средствата са за покупка на нискоенергоемко оборудване, както и за други мерки, свързани с намаляване на консумацията на ток и парно – тук влизат инсталации за когенерация, покупка на икономични уреди, изолиращи материали и др.

В момента ЕБВР избира между седем и десет банки, които да участват в схемата. От оперативната програма ще бъдат отпуснати 150 млн. евро грант, а ЕБВР ще осигури между 50 и 150 млн. евро заеми на банките.

Така се постигат едновременно няколко ефекта – същинската оценка на проектите е изнесена извън администрацията и заедно с гранта се осигурява и необходимото съфинансиране на проекта. Това е уникална схема, която по всяка вероятност ЕБВР ще приложи в бъдеще и с други европейски държави. В администрацията ще се проверява само дали одобреният проект отговаря на изискванията, разписани в нормативите за прилагане на програма „Конкурентоспособност“. Това ще отнема буквално няколко дни, а не месеци.

- Значи искате да ускорите процеса от излишните процедури, като аутсорствате работата на администрацията?

Да, затова ни отне толкова време да подготвим процедурата като правила и документи. Отдавна говорим, че искаме да прехвърлим част от административната работа към частния бизнес и неправителствените организации и с тези проекти, както и тези по JEREMIE, на практика правим сериозната крачка в тази посока.

Интересното е, че по тази схема финансиране ще получат тези компании, които първи са готови с проектите си и те бъдат одобрени от банките, няма да има конкурентен подход като досега. Който идва, той получава и така до изчерпване на ресурса. Ако схемата се окаже ефективна, може догодина да добавим още пари в нея.

Останалият ресурс от 123 млн. евро, съставляващ 10% от програмата, е предназначен основно за изграждането на технологичен парк и газовата връзка със Сърбия.

По отношение на технологичния парк работим в посока наистина да преодолеем проблема със скъсаната връзка между науката и производството, за което говорим от 20 години в България. Вместо да опитваме да правим 10 незначителни технологични парка, в които парите биха отишли основно за покупката на терени, решихме да съсредоточим ресурса на едно място.

За да успее подобна инициатива, тя трябва да има образователен елемент. Затова проведохме редица срещи с представители на водещи български и американски университети, които предлагат партньорство с наши висши училища.

Огромна част от иновациите и новите идеи в световен мащаб минават през 15-20 големи университета. Знаете, че Стандфордският университет е своеобразен център (hub) за иновации в областта на информационните и биотехнологиите и те са много добре информирани за това къде какво се случва. За нас е важно ние да имаме мост до тези институции и да сме част от тази глобална мрежа.

Вторият елемент е на т.нар. инкубатор – в парка ще има стартиращи фирми, които търсят помощ в началния етап на развитието си. Те ще получават консултации, свързани с маркетинга, финансирането, тук ще бъде мястото на фондовете за рисково финансиране, които създадохме по европейската инициатива JEREMIE. Техните представители ще са близко до бизнеса, който иска да получи подобно финансиране.

Възнамеряваме на територията на този парк да има и постоянни представителства на различни световни гиганти от областта на информационните технологии. Вече говорим с някои от тях като IBM, CISCO и HP. Целта е да се получи една екосистема в парка и там да се раждат и реализират нови идеи. Правим списък на партньори от България и чужбина, които са в състояние да предостяват и необходимата подкрепа за реализацията на тези идеи.

Проектът е много сложен, защото искаме да създадем работеща структура, а не просто да се излеят едни пари в построяването на нови сгради. В технологичния парк на едно място трябва да се съберат науката, която разработва нови идеи с пазарен потенциал, компаниите, които имат нужда от тях, и структурите, които могат да ги финансират,  така че те да получат широка пазарна реализация.

Ако успеем с проекта, той ще може да стане основа и за бъдещото финансиране на науката, което залагаме в програмния период от 2014 г. до 2020 г. Крайната ни цел с програмата „Конкурентоспособност“ е всички мерки да си взаимодействат, за да има по-голям общ ефект.

investor.bg