България спира инвестициите в "зелена енергия"

България охлади инвеститорския интерес към изграждане на зелени централи. Тя няма да подписва нови договори за присъединяване на екоцентрали и договори за изкупуване на произведената от тях електроенергия, защото смята, че ще преизпълни целите си за производство на зелена енергия до 2020година. С промени в Закона за възобновяемите енергийни източници(ВЕИ), които предстои парламентът да гласува, несигурността и рисковете за компаниите и банките се увеличават. Зад защитата на потребителите от драстичното оскъпяване на тока за крайните потребители от вятърните и соларни централи, ГЕРБ реши да даде предимство на биомасата. При всички случаи изказванията на премиера и законовите промени ще повлият върху инвестиционния климат.

Първенци на думи
По данни на икономическото министерство с 67% се е увеличило производството на енергия от ВЕИ през 2010г. спрямо 2009г. Индикативната цел за България за 2010г бе 11% дял на зелената енергия в брутното вътрешно потребление. Страната отчете преизпълнение на тази цел с 4%. Според председателя на Асоциацията на производителите на екологична енергия Велизар Киряков страната няма да може да изпълни целите си до 2020година заради ограниченията за инвестициите, които налага закона. Не така обаче смятат управляващите.
"Към днешна дата и в това отношение(зелената енергия) сме първенци в България - ние вече сме с изпълнени квоти до 2020-а по производство на зелена енергия, слънце, вятър, малки ВЕЦ-ове", каза в сряда пред германски компании премиерът Бойко Борисов. Той допълни, че страната в момента е първенец в производството на зелена енергия. "Но трябва да ни разберете: понеже всичко това отива на електромера на българския гражданин, съм казал - до тук, квотите са ни пълни", подчерта министър председателят.
В плана за развитие на ВЕИ до 2020 година България предвижда да изгради 2300 МВт мощности от вятър, слънце и биомаса.

Освен присъединените в момента, има и сключени окончателни договори за над 1000 мегавата мощности, а това са обекти, които вече се изграждат, обясни зам.министърът на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев пред БТА. До момента са изградени 700 Мвт.Отделно има сключени и предварителни договори за около 3000 мегавата.При тези проекти инвеститорите са платили банкови гаранции от 25 или 50 хил- лв. на инсталиран мегават според изискванията на Закона за енергията от възобновяеми източници.
 

В плен на мрежата
Независимо от заявеното желание да се реши проблемът с присъединяването на ВЕИ, липсата на инвестиции в преносната мрежа и бавни отчуждения забавят разширението й. Това кара НЕК да ограничава вятърните паркове в Североизточна България и да плаща неустойки на инвеститорите. Проблемът там ще бъде решен едва след три години. Поради липсата на достатъчен капацитет, всяка от новите мощности ще работят с половината от капацитета си, обясни зам. министърът пред БТА.Десет електропровода на електрическата компания бяха обявени за национални обекти, за да получат по-бързо строителни разрешителни..
Ако парламентът одобри промени в закона,присъединяването ще става, когато мрежата има възможност да поеме новите мощности. Европейската директива за ВЕИ предвижда приоритетно присъединяване на централите."Ще важи принципът"първи по време, първи по право", коментира Добрев. Той добави, че планът за развитие на мрежата ще посочи местата, където има свободен капацитет за присъединяване. Проблемът обаче едва ли може да бъде решен по този начин. Инвеститорите са придобили земя, имат сключени предварителни договори и са започнали изграждането на обектите.

Когато Електроенергийният системен оператор (ЕСО) даде на даден инвеститор дата за присъединяване на бъдещата мощност, то инвеститорът ще има едномесечен срок, в който ще може да се откаже от намерението си и така ще получи обратно банковата си гаранция. Ако ли пък реши, че датата го устройва, ще продължи проекта си, поясни Делян Добрев.
 

3e-news.net